Не се притеснявайте!Това е част от психическото му развитие.Децата на въздраст между 2,5-5 години преминават през период в който границата м/у реално и въображаемо е много тънка и не е добре дефинирана.
Поради тази причина те често си фантазират и измислят истории.Повечето от тях си имат по един "въображаем приятел",други стигат до там,че си измислят цели семейства.Понякога ние въздрастните нямаме достъп до този техен спътник,който детето ревниво пази в тайна и който тайничко присъства в игрите му.Според психолозите "въображаемият приятел" е огледалото в което се оглежда детето и там то вижда всичките си очаквания и страхове.Много от нас незнаят как да се държат в такава ситуация,защото тя може да бъде източник на проблеми.Най-важното е да знаем,че този "приятел" не бива да се пренебрегва,а да се интересуваме от него.Да оставим детето си да говори за "приятеля" си,значи да го оставим да говори за себе си.Така няма да позволите на малчугана да се затвори в себе си,а ще му помогнете да се научи да разграничава реалното от въображаемото.
Грижи и развитие 