Начало Бебе и дете Ротавирус и други остри чревни инфекции

Ротавирус и други остри чревни инфекции

Автор Iordani

Сред вирусите най-честите причинители на остри гастроентерити в детска възраст са: ротавируси, калицивируси, ентерални аденовируси (серотипове 40 и 41) и астровируси. Тези вируси инфектират децата от всички страни по света през първите няколко години от живота им независимо от санитарно-хигиенните условия на живот, качество на храната/водата и типа поведение.

По-рядко остри гастроентерити могат да се причинят от коронавируси, торовируси, пикорнавируси, пикобирна вируси, парвовируси и др. Вирусните гастроентерити се проявят във вид на ендемични заболявания в детска възраст или на епидемични взривове, засягащи различни възрастови групи. Най-честите причинители на епидемични взривове от остри гастроентерити са норовирусите. Тези вируси афектират както деца, така и възрастни лица. Ротавирусните, астровирусните и калицивирусните инфекции са с най-висока честота през зимния сезон, докато ентералните аденовирусни инфекции се срещат по-често през лятото и есента.
В повечето случаи вирусните гастроентерити са нетежки, самоограничаващи се заболявания, но те водят до влошаване качеството на живот на заболелите деца, на техните родители и семейства. Ротавирусите причиняват тежки, дехидратиращи гастроентерити в ранна детска възраст (6 мес.-2 год.), налагащи прием в болнично заведение. 30-50% от хоспитализациите по повод на остър гастроентерит при деца на възраст <5 год. се дължат на ротавируси[9, 10]. С тези инфекции в развиващите се страни е свързана много висока смъртност (около 600 000 смъртни случая годишно).

Макар и клинично острите гастроентерити, причинени от различни ентеропатогенни вируси, трудно могат да бъдат разграничени, съществуват някои особености в клиничното им протичане.

Инкубационният период е най-кратък при калицивирусните гастроентерити: 1-2 дни; при ротавирусните той е 2-3 дни; при астровирусните - 1-3 дни и най-дълъг е при аденовирусните - 8-10 дни. За повечето вирусни гастроентерити е характерно остро начало на заболяването.

Най-често срещаните симптоми са повръщане, фебрилитет и диария. Обикновено първият симптом на заболяването е повръщането, но то може да възникне едновременно с диарията или понякога след нейното начало; да бъде единствен симптом или въобще да липсва. При около 80-90% от заболелите от ротавирусен гастроентерит се наблюдава повръщане. Норовирусните инфекции при малките деца обикновено протичат само с повръщане, докато при възрастните по-чест симптом е диарията. При аденовирусните инфекции повръщането може да започне 1-2 дни след началото на диарията.

Диарийният синдром е основната клинична проява на вирусните гастроентерити. Изпражненията са воденисти, обилни, зловонни, пенести, жълто-зелени или с мътен бял цвят без патологични примеси (кръв, слуз) и тенезми. Интензитетът на диарията е различен: до 5 изхождания на ден при леките форми на заболяване и 6-9 или >10 при средно тежките и тежки форми. Най-висок е интензитетът на диарията при ротавирусните гастроентерити. Продължителността на диарията е също различна: 12-60 часа при калицивирусните и астровирусните инфекции, 3-8 дни - при ротавирусните и 1-2 седмици -при аденовирусните. За калицивирусните инфекции е характерен интоксикационен синдром ? фебрилитет, миалгия, главоболие. Телесната температура е най-често повишена при гастроентеритите с ротавирусна генеза. При около 30% от пациентите с ротавирусно заболяване температурата е над 390С. Триадата от симптоми: повръщане, диария и фебрилитет е характерна за ротавирусните гастроентерити. Те често се съпровождат от остри катари на горните дихателни пътища. При аденовирусните гастроентерити респираторни прояви се наблюдават в около 20% от случаите. Тежестта на клиничното протичане е най-голяма при ротавирусните заболявания. При тях по-често в сравнение с гастроентеритите, причинени от други ентеропатогенни вируси, се развива дехидратация. Дехидратацията и тежкият електролитен дисбаланс са най-тежките усложнения на ротавирусния гастроентерит и най-честата причина за смърт. До фатален край може да доведе и аспирацията на повърнатите маси.

Най-общите симптоми на дехидратация са:
Жажда, рядко уриниране, суха кожа и лигавици, отпуснатост. При бебетата липсата на сълзи при плач; хлътналите очи, бузи, корем, фонтанела; сухата уста с напукани устни; сухите памперси, неизглаждането на кожата след щипане; удълженото капилярно напълване; състоянието на отпуснатост и сънливост указват на наличие на дехидратация. Хипотонията при децата е късен сигнал за дехидратация, предвестник на хиповолемичен шок, и отговаря на загуби на течности >10%. Тахикардията и намаленото напълване на периферните съдове са чувствителни показатели за умерено тежка дехидратация, но се интерпретират трудно, тъй като могат да варират в зависимост от степента на треската. Намалението на количеството урина е чувствителен, но неспецифичен сигнал. При малките деца количиството урина трудно се измерва, но увеличеното специфично тегло на урината винаги показва наличие на дехидратация. Според % на намаление на телесната маса се различават 3 степени на дехидратация: лека (<5%), средно тежка (5%-10%) и тежка дехидратация (>10%)[8,13].

Лечение

При домашното лечение на деца с остри гастроентерити с минимална или липсваща дехидратация трябва да се спазват следните важни правила:

1. Даване на повече течности и соли с цел заместване на загубите на течности и електролити и предпазване от дехидратация.

Въпреки че в домашни условия е възможно да се приготвят течности с подходяща концентрация на глюкоза и соли, могат да бъдат допуснати грешки, поради което се препоръчва да се използват стандартните търговски препарати за орална рехидратация - орални рехидратационни разтвори (ОРР). Ранното използване на ОРР е свързано с по-малко лекарски приеми, посещения на спешни центрове, хоспитализации и смъртни случаи. При пациенти без или с минимална дехидратация трябва да се осигури адекватно количество течности. Общо правило е да се дават колкото може повече течности до спиране на диарията..

2. Подходящо хранене за предпазване от недохранване.

Независимо от това, какви течности се приемат, трябва да се осигури подходящо за възрастта хранене, което не трябва да бъде намалявано по време на диарията. Храненето ускорява възстановяването на нормалните функции на червата, в това число разграждането и абсорбцията на хранителните вещества. Общо казано храната трябва да бъде същата каквато детето е получавало когато е било здраво. Кърменето трябва да продължи и то толкова често и продължително, колкото детето иска. Децата, които се хранят изкуствено трябва да приемат специални диетични храни, ако е възможно. На децата на възраст над 6 мес. освен тях могат да се дават бисквити, солети или сухар.

3. Трябва да се потърси лекарска помощ при поява на признаци на дехидратация или при други проблеми.

Ако указаните по-горе препоръки нямат нужния ефект (честотата на воднистите изхождания се увеличава, възниква повторно повръщане, жаждата нараства, детето не се храни и пие добре, температурата се покачва или състоянието на детето в продължение на три дни не се подобрява) се преминава към орална рехидрационна терапия (ОРТ). Тя се състои от две фази:

1. Рехидратационна фаза, в която се назначават вода и електролити под формата на ОРР с цел бързо (за 3-4 часа) заместване на акумулираните загуби на течности и електролити.

2. Поддържаща фаза, насочена към компенсиране на текущите загуби на течности и електролити в комбинация с адекватно диетично хранене.

Сред ОРР най-широко се използва разтворът на СЗО с понижена осмоларност (в mmol/l): натрий (75), хлорид (65), глюкоза (75), калий (20), цитрат (10) и общ осмоларитет (до 245 mOsm/l). Съществуват и редица други търговски марки ОРР (Enfalyte, Pedialyte, Rehydralyte, Ceralyte, Ricelyte, Frisomed, Rehydrin и др.).

При децата с лека или средно тежка дехидратация бързо трябва да се замести съществуващия дефицит на течности и електролити. Препоръчва се назначаване на 50-100 mL ОРР/kg телесно тегло в продължение на 2-4 часа за компенсиране на предишните загуби на течности и електролити с допълнително приемане на ОРР за заместване на текущите загуби. За да се определи обемът на ОРР (в mL), необходим за рехидратация, трябва да се знае теглото на детето, което се умножава по 75. Ако теглото на детето не е известно, приблизителното количество ОРР, което е необходимо за рехидратация, се изчислява в зависимост от възрастта на детето. Точният обем на ОРР зависи от степента на дехидратация. Децата с по-изявени признаци на дехидратация или тези, които продължават да имат чести воднисти изхождания, се нуждаят от по-голямо количество ОРР. Ако детето желае повече течности от количеството, което е изчислено, то може да ги получи.

Бързата рехидратация трябва да е последвана от бързо захранване с цел възвръщане на пациента към подходящата за възрастта диета без ограничения, включително и към твърда храна. Кърменето при естествено хранените кърмачета трябва да продължи през цялото време, даже по време на рехидратационната фаза. При изкуствено хранените бебета след завършване на бързата рехидратация се възобновява приемът на млечна храна. Препоръчват се специални диетични храни: Humana HN, Milupa HN25, Al 110.

При наличие на тежка дехидратация се провежда интравенозна рехидратация в болнично заведение с цел бързо възстановяване обема на кръвта и корекция на хиповолемичния шок.

При вирусните гастроентерити антибиотиците не са ефикасни и не следва да се използват. Антиеметици и антиперисталтични средства не се препоръчват при бебетата и малките деца. От антидиарийните препарати ефективен при воднисти диарии е енкефалиназния инхибитор рацекадотрил (Hydrasec), прилаган в доза 1.5 мг/кг/доза три пъти дневно. Пробиотици като Lactobacillus casei GG и Saccharomyces boulardii подобряват баланса в чревната микрофлора и могат да намалят тежестта и продъжителността на диарията, но като цяло са недостатъчно ефективни.