Начало Бебе и дете Захранването на бебето

Захранването на бебето

Автор veni

Дойде ред и на захранването на бебето - постепенното му адаптиране към не млечна храна. В България все повече навлиза тенденцията за по-късно захранване на бебето. За децата, които са изключително на кърма препоръчват захранване след 6-ти месец. Преди години, захранването е започвало след първия месец на бебето, което в последствие се оказва неправилно. Ако започне захранване от толкова малка възраст със сокове и пюрета, по-скоро е вредно, от колкото да помогне на детето.

Принципи при захранването:

1. Новата храна се въвежда на възрастта, на която е препоръчано това да стане. Прекалено ранното или прекалено късно въвеждане имат негативни последици.

2. Детето трябва да е напълно здраво. Не се въвежда нова храна, когато детето е болно.

3. За да се следва нормалната схема на захранване, физическото развитие на детето трябва да е в норма. Ако има някакви проблеми, е възможно отклонение от обичайната схема на захранване.

4. Не се въвеждат две храни едновременно. След като детето свикне с една храна, трябва да мине поне седмица, докато се въведе втората.

Как се захранва?

Новата храна се въвежда постепенно. Започва се с 6-7 лъжички, докато не се стигне количеството, с което се замества съответното млечно хранене. След което поне една седмица детето яде пълната доза.Едно уточнение: Децата свикват с различните храни по различен начин. По правило почти всички деца най-бързо свикват с кашата. А сравнително трудно – с цяла порция зеленчуково пюре. Има и една малка част, които най-трудно възприемат попарата.Запомнете: Насилие не бива да има. По-добре малко да забавите захранването – вместо една седмица, да отнеме десетина дни. И още нещо, което доц. Маринова препоръчва – добре е да захраним бебето с готова храна – каша или пюре, а не с домашно приготвена. Това се препоръчва, защото в готовите пюрета качеството на продуктите е гарантирано (или поне би трябвало да бъде).

Захранването

Ранно захранване Когато едно млечно хранене се замени с друга храна, преди детето да е навършило 13-седмична възраст (малко повече от три месеца).

Късното захранванеМного майки предпочитат да захранят децата си след 6-месечна възраст, а и Световната здравна организация препоръчва това да става след тази възраст.Асоциацията на педиатрите в България не е съгласна с това. Аз също не съм съгласна и смятам, че леко са поизкривени препоръките на Световната здравна организация (СЗО). Независимо на какъв вид мляко е детето, ако до 5–6-месечна възраст то не бъде захранено, ще има дефицит на енергия. Тъй като не може на едно дете на 4 месеца да му давате на всяко хранене по 200 мл кърма или мляко, за да достигнете енергията, която му е нужна. Освен това късното захранване води и до един друг проблем – много трудно свикване с храните. Нека не забравяме, че има хранителни съставки, които не са в достатъчно количество в млякото. Само един пример ще ви дам. Ако майката не е имала анемия по време на бременността и детето е родено доносено (това са максимално добрите условия, за да има оптимален резерв от желязо), този резерв на 5-месечна възраст е вече изчерпан. Това е възрастта, в която детето е абсолютно зависимо от вноса на желязо с храната. Най-добре се усвоява желязото от месото.

Времето, в което се захранват кърмачетата и децата на смесено и изкуствено хранене

Честотата на кърмене определено има отношение към поддържането на лактацията. Затова съществува вариант децата, които са на естествено хранене, да се захранят две седмици по-късно от изкуствено хранените с цел максимално да се запази шесткратното кърмене. Общо взето, при навършване на 4 месеца (или края на 4-тия месец) децата получават първата си немлечна, по-гъста храна – зеленчуковото пюре. Това е възрастта, в която захранваме.

Ред на въвежданите храни

Когато детето е напълно здраво и се развива добре физически ред на въвеждане на храните е следния:

- Зеленчуково пюре (4-ти месец);

- Млечно-плодов кисел (дали ще бъде каша, каша с плод, плодово пюре със зърнена съставка), дава се две седмици след въвеждане на зеленчуковото пюре;

- После следва пюрето с месо, което се дава през ден (от навършени 5 месеца);

- Попара със сирене – на 6 навършени месеца, в началото на 7-ия. Това е възраст, в която нуждата от калций се увеличава. Така, махайки млякото от още едно хранене, ние даваме естествен продукт, в който има и калций, и белтък. Един много добър български вариант;

- На 7 навършени месеца преди пюрето на обяд може да се дадат 30 мл бульон. По-късно това може да стане супа;

- Рибата може да се въведе след 6–7-месечна възраст – да се дава веднъж седмично, в един от дните без месо;

- Жълтъкът се въвежда след зеленчуковото пюре. Задължително трябва да бъде твърдо сварен. Първоначално се дава два пъти седмично по четвъртинка. Всичко това се прави с цел детето да свикне с различните видове храни и между 10- и 12-месечна възраст, в зависимост от физическото развитие, здравословното състояние и броя на зъбите (4 отдолу, 4 отгоре), да премине към т.нар. преходна храна. Тя е готвено ястие без запръжки, подходящо по състав, което да е пасирано. Това е храна, която по вкус прилича на храната на възрастните, а по консистенция е по-близка до храната на кърмачетата, само че е малко по-едра.Важно е майките да знаят, че разнообразието поддържа апетита.

За киселото и прясното мляко

По-добре е да се изчака с въвеждането им до годинка. Първо е добре да се въведе киселото мляко. То е по-полезно заради млечнокиселите бактерии в него. Против съм да се дава прясно мляко с какао на едногодишно дете. То трябва първо да свикне с натуралния вкус на млякото.И още – възрастта до три години е времето, в което се формират вкусовите навици на детето. Родителите е добре да знаят, че личният пример в храненето възпитава вкуса на детето. Все повече кърмещи майки смятат, че не трябва да дават вода на бебетата си, тъй като в кърмата се съдържа всичко необходимо. Вашето мнение?Не съм съвсем съгласна. Има страни, в които на децата не се дава изобщо вода. Страни в Африка, където има много болести, беднотия и водата е със съмнително качество. Тогава е по-добре детето да остане само на кърма. Обаче що се отнася за нашата страна, аз не съм съгласна и никой от колегите в болницата не е съгласен. Аз съм дълбоко убедена, че децата имат нужда от вода. На бебето трябва да се предлага вода. Не забравяйте, че животът е възникнал във водата.И още нещо – напоследък има все повече деца, чиито родителите не могат да ги научат да пият вода (благодарение на това, което някои майки спазват). 7–8-месечни не искат да пият вода.Знаете ли по какво познава майката кога на едно дете му е достатъчна водата?Едно бебе трябва на всеки час, час и нещо да мокри памперса. Сухият или недостатъчно пълен памперс показва, че водата не е достатъчна.

Защо се препоръчва захранване след 6-месечна възраст?

1. Резултатите от множество клинични проучвания в страните от Западна Европа и САЩ доказват, че за бебетата до 6-месечна възраст майчиното мляко е най-важният хранителен фундамент. Те не наддават излишно на тегло. Рискът от развитие на алергични заболявания е значително по-малък. Кърмените деца се разболяват значително по-рядко от инфекции на дихателните пътища, възпаления на средното ухо, инфекции на храносмилателната система, инфекции на пикочните пътища. В по-късна възраст по-рядко страдат от диабет, ювенилен ревматоиден артрит и тежки злокачествени заболявания.

2. Епидемиологичните данни от различни популации показват, че хранителният статус в ранния кърмачески период дава отражение върху сърдечносъдовите заболявания, диабета и затлъстяването в по-късна възраст. Това се обяснява с повлияването на организма в резултат от ранно включване на различни хранителни съставки.

3. Зърнените храни (съдържащи глутен), внесени под формата на каша преди изграждането на бактериалната функция на чревната лигавица, предизвикват развитие на глутен-сензитивната ентеропатия (целиакия).

4. Повишеният внос на натриев хлорид (при зеленчуковото пюре е 4 пъти по-висок, отколкото с майчината кърма) е рисков фактор за развитието на артериална хипертония.

5. Възможно е кърмачето да приема нитрати и нитрити със зеленчуците (най-богати са морковите, картофите и другите кореноплодни), с месото и кравето мляко. Чревната перисталтика на кърмачетата се регулира от лактозата, съдържаща се в достатъчно количество в кърмата.