Защо си причинихме тази болка?

Днес гледаме се тъжно от страни…
До мене той е, тя – до тебе,
но тяхната целувка ни горчи.

И не защото те не са достойни,
и не защото те не са добри,
но нещо нас завинаги ни свързва
и връща ни към миналите дни…

Дори да я обичаш ти безкрайно,
а той да сбъдва моите мечти
и щастието с тях да си намерим,
в сърцата нещо пак ще ни тежи.

Това, че някога сме си принадлежали,
не можем да го заличим, помни!
И сякаш в кръг въртим се вечно,
днес искаме се повече и от преди…

Ала не може, вече няма начин…
И знаеш ли, така реши го ти…
Със него съм, ще трябва да приемеш.
Но вярвай ми, мен двойно ме боли!

Намери си човек, който ти казва, че си красива, независимо дали си...

Който ти се обажда след като сте се скарали...

Който иска да ти покаже света, когато си в затруднение...

Който държи ръката ти пред приятелите си...

Този, който от време на време ти напомня колко държи на тебе...

И какъв щастливец е, че те има...

Този, който се обръща към приятелите си и казва: ТЯ Е ЕДИНСТВЕНА...!

Щастието може да е само миг, но носи цяла вечност от вълнения в себе си. А защо ли точно онази любов, която не може да имаме се помни така дълго? Може би, точно защото завинаги остава копнеж...

Искам да знам

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!
Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.
Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.
Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.
Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!

Не си губи времето с човек, който не цени времето прекарано с теб...

Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Мошеш да бъде някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Отнема  години да изградиш доверие и само секунди да го разрушиш. Научих, че не е важнокакво имаш в живота си, а кого. Не трябва да сравняваш себе си с най - доброто, което другите могат направят, а доброто, което ти можеш да направиш. За секунда можеш да направиш нещо, за което цял живот ще те боли. Винаги трябва да се разделяш с тези, които обичаш, с думи на любов. Това може да е последния път, в който се виждате. Винаги можеш да продължиш напред, дори след като си решил, че повече не можеш. Отговорни сме за това, което правим, независимо какво чувстваме. Независимо колко страстна и буйна е една връзка в началото, страстта отминаваи би било добро да има нещо друго, което да заеме мястото й. Има хора, които обичат искрено, но не знаят как да го покажатт. Имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки. Истинското приятелство расте при големи разстояния. Понеже някой не те обича, както на тебе ти се иска, не означава, че не те обича с цялото си сърце. Научих се да се радвам на малките неща, които за повечето хора са нищо.

Колко малко ти трябва да бъдеш човек? Да виждаш грешките си и пак да грешиш. Да търсиш винаги против човешкото лек, да мислиш "ОБИЧАМ ТЕ", а "МРАЗЯ ТЕ" да казваш.

Колко малко ти трябва да бъдеш искрен? Да плачеш сам, а сред хората да се смееш. Да не желаеш нищо, а винаги да си хищен. Да искаш да умреш, а да продължаваш да живееш.

Колко малко ти трябва да бъдеш свободен? Да мечтаеш и да ти пречи реалността. Да излезеш през несъществуваща врата.

Колко малко ти трябва да бъдеш щастлив? Да усещаш, че нищо няма да промениш.

Колко малко ти трябва да бъдеш жесток? Да се възхищавах на този, който те мрази. Да помагаш на хората да преодолеят порок. Да накараш любимия любовта си да запази....

Искаш ме, а си отиваш...Не съм виновна,  че ще те боли! Светът е виждал толкова неволи, че твоята едва ли ще му дотежи. Аз няма да изтичам да те върна - човек е сам и в мъката и в радостта. Обичам те, защо да го крия, но нищо не решава любовта...Отиваш си...Една мъчителна любов умира - убиецът си ти, азз пък съм смъртта. Не трябва с нищо да те задържа, но мъката в очите ти ми стига да те обичам, както досега...